Орфей, Евридика и нощта...

Ако ме вплиташ - плах и тих мотив,
във строфите си, сипнати във златно,
изваян си във скромния ми стих -
изпълваш го докрай и благодатно.

И ако аз съм перлена сълза,
в изящната ти светла словостилност,
то ти, любов си вик на радостта
в градежа ми от чувствена обилност.

***
А, слънцето - ще спусне по рида...
И в скута си ятата ще повика...
Небето ще утихне, а нощта -
ще броди със Орфей и Евридика...