Аромат на цветя с твоя глас...

Още тръпна от сън, в мекотата на топла постеля.
Ненадейно нахлува аромат на цветя с твоя глас.
По откритото рамо жаден дъх сгорещен се разлива.
И притискам очи да запазя мига още час.

Но не би! Как си мислиш, сънлива госпожо? –
твойте устни ме карат да отворя широко очи.
Всеки миг ни е скъп. И сме с теб. И съня ще отложа.
Свита чувам сърцето ти. Нека век, все така да мълчим.

Луд омай на цветя се разнася из цялата стая.
Аромат на любов – до последната клетка у нас.
Стилно сдиплен букет във старинната стъклена ваза,
от мъжа с който тръгнах към красивия изгревен бряг...