С влак към дюните...

Отминават сезони и дни,
тихи празници, низ от години.
Като гари остават след нас -
онемели и често безименни.
А билета - до другия бряг...
Уж със влак, а брега ще догонваме?
Щом е релса - не трябва компас...
Само куфар натъпкан със спомени.
От купето не виждаш напред,
само чувстваш гнева на завоите...
Пожелаваш да слезеш, да спреш...
Но какво са,
какво са пероните?
Уморен от неспирното трак,
често искаш да свърши завинаги.
После казваш - до другия бряг
Все така...
До разкоша на дюните...