Отблясъци по стената...

Усещам как ухае на живот,
преди да съм отворила и влязла.
До пролетта сме само на откос.
Дърветата отвън ми го подсказват.
Очакваш ме.
Докосваме се с дъх.
Камината рисува по стената.
Забравям суматохата отвън.
Като дете се сгушвам до гръдта ти.
Не искам нищо – само да мълчим.
Да чувам как до мене равно дишаш.
Ухае на любов, на нощ, на сън...
Ръката ти потегля...
Плача тихо.
Обхващаш с длани мокрото лице.
Горещите ти устни са в сълзите.
Това защо е? – питаш ме смутен.
От щастие е.
Пламъкът полита...