Тъжна истина...
Завръщах се от някъде по тъмно.
Пред фаровете гаснеха светулки.
Не исках да ги мачкам хладнокръвно -
кракът ми на спирачката потъна.
Подкарах бавно.
Умножих процента
с голяма част от тях да се разминем...
Мига пренесох
и сравних с момента,
във който ти със радост ме изтриваш...
Labels: Назови ме...
0 Comments:
Post a Comment
<< Home