Гергана

Привършила е жътвата.
Снагата -
преляла от знойта на житен клас.
Тя тръпне щом помисли за ръката,
разлюшкала й менците с вода.
А и гледците тъмни как я парят!
Ей, дипли китка, а с душа е там.
Невен държи, а сякаш я изгаря.
Да би дошъл да я открадне сам?
Топи се като свещ, щом него спомни.
Изгора й е, не е байко той.
Затичва се със двете празни стомни.
Гергано, до тъмница хич не стой.
Ще бързам, мале. Не мисли ме никак.
Тя припва с китка втъкната в сукман.
Гори я жажда да крещи: обичам...
Прошепна го пред верния си стан.