Силуети

А колко нежни чувства пропилях.

Без време се изрони цвят от пролет...

Улучиха синигерче в мига,

когато бе понесло сламка в клоните...

Свещта в онази стая догоря,

а хлябът –

потъмнява и се спича...

Превръща се във точка на брега

самотен,

силуетът на момиче...