Майка

Теб изрича напред в свойта светла и тиха молитва.
Пред Олтара свещица първо пали за теб.
Щом те чуе да пееш, цяла грее в щастлива усмивка.
Теб боли - тя е скършен, потъмнял слънчоглед.
Ти си нейното птиче. И разперва крилете тревожно,
всяка сянка оглежда, щом зловещо снове.
Тя ще бди до последно, ще те брани троха неподложила.
Само в нейния сън си отново дете.
Обичта й е бяла и лъчиста магия над мрака.
Всички нейни съвети са със звън и карат.
Светлинката на пътя. Тя до сетния дъх ще те чака.
И се взира до сълзи.
И е вярна до смърт.