Хармония

Шарена черга небето опъна -
розово, сиво и с бяла среда.
Кой изтъка я и кой я разгъна?
Стъпвам по нея с очи и душа.

В светлите ивици меко се сгушвам.
После поемам зеления път.
Викат щурци от тревите: Послушай.
Днес ще разказваме своя живот.

Сита от багри и звуци откривам -
срещнати сламчици в кръстния знак...
Те ме подсещат... безмълвна замирам:
Боже, сполай ти! Насищай ме пак!