ИЗРЕЧИ МЕ...

В дълбоката въздишка на морето

дочух гласа ти.

Знам – това си Ти.

Ще съживиш ли дребничката птица,

преди вълната да я заличи?

Преди последно в гаснещи зеници

да побере прииждащата паст?...

Ще я спасиш ли? Миг е и изтича.

Една нищожна точка на брега.

Все още топла. В крехките й вени

животът се прокрадва и кръжи.

Спасително повярвала в спасение -

в юмруче нежност светлинка трепти.

Гласът ти доловила в дълбините –

живителен, разчетен с обич код...

Вземи я в топли длани и не питай.

Една трептяща топчица любов.