Не е същото...

В края на август

Замислена е някак си гората.
От птичата гълчава оголя.
Опразнени прозирнаха гнездата.
А нещо и във утрото изтля.
Търкулват се сълзици на пробуда,
но бисерно по прежно не блестят.
В тревицата посърнала се губят.
Ни жажда. Ни насита.
Тишина.
Денят рисува -
слънце и надежда.
Разперва листи тихата гора.
По тъмнина, от паяжинна прежда
заплита и разплита шлейф нощта.