КАТО ЕКОТ

Стихотворението, преди време посветих на големия Поет на България
РАДКО РАДКОВ, който от часове вече не е между живите.
Поклон пред Величието на таланта и паметта му!


Той не иска и късче от вашия свят.
Даже своя ви дава.Вървете.
Не очаква поклони за светлия жест.
И не търси подслон под небето.
Скита тъжно-замислен.
В далекото взрян.
В него сбира онези отломки...
Светове с тях извайва в самотния свят.
От руини, огнища и сенки...
И когато в Троица задвижиш ръка -
Бог - Отец, Син и Дух... Като екот...
От гласа му на колос... ще потегли стрела:
Да пребъде духът на човека!