През прозореца...

Вали немилостиво вече дни.
Дърветата се сгърбиха от делник.
Прозирна се цвета. Тук-там изгни.
Небето стана бледо, като съдник.
Не молеше за милост. Не посмя
животът...
Бе прогизнал в безразличие.
В короните се вкупчваха листа.
И капките се цедеха различно.
Прозорецът и той се вгледа с нас.
Нагоре, все нагоре. Не в земята.
От доста дни не спира да вали.
Потръпваме.
Прибави се и вятър...