Дърветата

Смълчани сте. Не питате дори.
Доскоро все ме спирахте шумливо:
Кога и как? Защо? Нима? Дали?
Красиви сте сега. И мълчаливи.
Когато бяхте голи във студа,
когато бяхте вени към небето
и молехте живот...
поне троха.
А истината... във нозете беше...
Спокойни сте така. Зеленина
постигнахте.
Или поредно чудо.
Въздишате от радост при това.
До вас съм пак.
Да помълчим до...
другото...