Зелената муха...

Ужасно е, когато влезе вкъщи.
И как проникна? - питаш неразбрал.
Безпомощен пред кратките набези
върху блюда и нежния кристал.
А тя не спира - едра и зелена...
Със скорост на ракета вие стан.
Понякога и розите целува...
Преди да влезе - де ли е била?-
Отваряш и я гониш. Тя не вдява.
Във ъглите се крие и бръмчи.
След малко пак размазан лик подава.
Ръцете вдигаш. Нека да мърси.
На утрото забравил си за нея.
Че е влетяла с взлом. Че е била.
Изчезнала. Стопила се безследно.
Почистваш.
След зелената муха...