Пролетен рефрен

Събуди се! Събуди се отново!
Едно засмяно утро ме посреща вън...
Откривам, че отново пак е пролет.
Във въздуха долавям нежен звън.

Гората бе така измършавяла,
а днес преметнала зелен крепон...
От радост всичко бърза полудяло...
О, то е ясно, кой му дава тон!

И птиците след дългата раздяла,
не спират да си шепнат как-кое...
Така обичам тази тяхна врява!
Вълшебна е под синьото небе!

Паричката на жълтото глухарче,
търкаля се в наболата трева...
Ах, чакам те скокливо цигуларче!
Цигулката настройвай отсега!

Завърна се! Завърна се!- дочувам,
от клоните познатият рефрен...
Дори за кратко, но пък, май, си струва
във лоното на този миг да спрем!