Признание

Без теб не бих видяла, че морето
е с толкова безкрайна синева!
Какво без теб са чайките над него:
досадни птици търсещи храна...

Без теб не бих дочула как в гората
дърветата загадъчно шептят...
Какво без теб е залезът при вятър:
обагрени в червено небеса...

Без тебе губи смисъл красотата -
на острите скали, на крепостта...
Без теб е прозаична и реката -
забързана нанякъде вода...

Без теб какво са улиците снежни:
сковани тротоари от студа...
Какво без теб са стръкчетата нежни
на първите цветя през пролетта?

Без теб какво са утрините летни
и вечерите с пеещи щурци?
Какво без теб са есените цветни?
Не ми отвръщай. Просто замълчи.

Подай ми, както винаги ръката.
Подай ми топлата си силна длан.
Със теб да преоткрия красотата.
Онази – вечната, в света голям...