Цветно тайнство

Ще замълча с камбанка на кокиче...
Ще лумна виолетово със минзухара...
В игличина поляна ще затичам....
А, нарциса копринен - ще надипля...
Ще се опия с аромата на зюмбюл...
Ще стана елфа в нежното лале...
Дъхът на люляк ще разпръсна към небето...
Ще се омайвам с момина сълза...
В зефира на божура ще се сгуша...
А розата разкошна, щом разцъфне -
със нея ще окича радостта...
Но цвят до цвят!
А после – ще ги вдъхна!...
На перуники нежно ще шептя...
До мака, със мечтите ще приседна...
Ще омагьосвам с дивия синчец...
До теменужка ситна, ще въздишам...
От маргарити ще сплета венец...
Пред гладиола царствен ще немея...
Цветчето на невена ще докосна...
Със крема бял, за сватба ще калесам...
До дъхаво мушкато ще притихна...
А хризантеми пищно нацъфтели,
ще ми прошепнат: лятото утихва!
Тогава...ще разпръсна здравец, там...
И стрък босилек, в китката ще втикна...
Ще ме засипе тичинков прашец...
Роса от всеки цвят ще ме поръси...
И както след църковен водосвет,
аз красотата във света ще търся!...