Нощен дъжд

Дъждът облива златните кубета.
По сивия гранит тече река…
В такава нощ позлатата не свети,
през плътната завеса от вода…

Вали дъждът и иска свойта мъка
със някого, сега, да сподели…
По тъмните прозорци тихо чука,
решил, така, да броди до зори…

Облива тихо София- среднощна.
Притичват смело късните коли…
Трамвай, самотен, странно се поклаща.
Под колелата гейзер,чак, свисти…

Дърветата корони тежки свели,
с въздишка ронят клонки и листа…
Деца без дом, под тях в неволя спрели
и спят преплели мършави телца…

Вали дъждът над София-среднощна.
По мъртвите прозорци той плющи…
О, той ще броди. Ще почуква още.
За болката ще пее до зори…