Раздяла

Те тръгват с багажи, надежда и болка.
Усмихват се даже. Но с тъжни очи.
А сълзите давят навътре, дълбоко…
Мигът на раздяла е близо почти.

Последни моменти с любимите близки,
преди да ги грабне металната паст…
Понякога даже – последни завинаги,
последни прегръдки, в последния час.

И вглеждат се с обич в лицата посърнали.
Попиват в сърцето дълбоко гласа –
на майка, баща… На сестри, на приятели…
На скъпи съпрузи и свидни деца.

Притискат до себе си малките китки
от здравеца дъхав, завързан с конец.
Опитват неловко за нещо да питат…
Разкъсващ до болка е този момент!

А бурята кърши и мачка душите,
на тези, които им махат с ръка…
Нескривана мъка отприщва сълзите:
как пусто и глухо ще бъде в дома!

Да можеше глас да излезе от болката,
стаена в чакалнята малка сега,
от всички, които помахват помръкнали –
отекнала би… като гръм над света!