Мое море

За теб, са написани много красиви поеми...
И песни безброй в твоя чест са звучали в света.
Аз искам да кажа защо съм тъй смела,
да впиша и своите скромни и семпли слова...

Защото си бурно,
когато в гърдите ми буря бушува...
Защото си нежно,
когато съм нежна и аз...
Защото си светло,
когато щастливо се влюбя...
Защото си тъмно,
когато душата ми плаче без глас...
Атлазено ставаш,
когато достигам звездите...
И пурпурно даже,
когато във радост цъфтя...
Сребристо - изцяло,
когато ме носят мечтите...
А синьо си, точно,
когато куплети редя!
Ти волно се плискаш,
какво са окови не знаеш...
На ничия воля, подвластно не си!
Небето оглеждаш,
когато решиш да го правиш!
И всичко рушиш и обръщаш,
когато си в гняв...

Затуй те обичам, мое море многолико!
С възхита те гледам и свеждам пред тебе глава!
Сега вече знаеш защо... Не, не питай!
Ти, копие мое, на мойта душа!