Дивите патици

Последният шпалир, навярно беше.
Потънала във мислите ги чух.
Изящно подредени във небето.
Пътуваха на север - не на юг.
Говореха си сякаш по човешки.
Обсъждаха посоките на глас...
Преведох си. Надявам се без грешка.
Сверяваха си живия компас.
Оформиха - наклонена чертичка...
След нея се изписа радостта...
Тя щеше да кръжи след тях самичка.
Попих със поглед нежната следа...