Ще те следвам...

Ти си моят Олтар.
Не Олтара, пред който се моля,
а пред който застава твойта силна и крехка жена.
В този миг-откровение чуй гласа ми.
Не искам.
Не моля.
Аз съм тук да ти кажа.
Аз прошепвам това:
В незараслия белег от жестоко-самотните нощи,
в уморената болка – изчислена във мили и дни,
във пътеките стръмни, прекосени от мене на босо,
във красивия знак , нарисуван от наште души...
Твоя образ извиква не жената подвила колене,
не онази която, е превила молитвено гръб
И разтварям зеници, за да чуеш дълбокото в мене -
моя първа и късна, моя светла и свята Любов...