Като екот...

На големия Поет
и Драматург -
Радко Радков

Той не иска и късче от вашия свят.
Даже своя ви дава.
Вървете.
Не очаква поклони за светлия жест.
И не търси подслон под небето.
Скита тъжно-замислен.
В далекото взрян.
В него сбира онези отломки...
Светове с тях извайва в самотния свят.
От руини, огнища и сенки...
И когато в Троица задвижиш ръка -
Бог - Отец, Син и Дух... Като екот...
От гласа му на колос... ще потегли стрела:
Да пребъде духът на човека!