Там някъде...

Там някъде – литва в безкрая душа.
Със вик, дъх поемат близнаци.
За работа бърза припряна тълпа.
Два погледа дават си знаци...

Там някъде пишат прощално писмо.
А други - потеглят за среща.
Полита и първото детско “защо”.
Запалват венчалните свещи...

Там някъде лумва пожар във степта.
Кошута разплакано тича.
Ядосано вятърът рони листа.
Стопяват се в залеза птици...