Скършено...
Главицата на скършеното птиче
се валяше в невинната трева.
Разтворило във ужас ням зеници -
пред клюнове на хищници с крила.
Навярно е изпяло сетна песен
в небето.
Или в старите липи.
Гнездото ще скърби до късна есен.
А песента - в небето ще кръжи.
0 Comments:
Post a Comment
<< Home