Съм

Не съм река за тихи брегове...
Порой съм аз,порой нанейде смитащ.

Не съм снежец, поръсил кротко праг.
Лавина съм потеглила сърдито...

Не съм и птиче сгушено във злак
Орляк във мене неспокойно пърха...

Не съм искра просветнала във мрак,
а, огън лумнал сред вода и суша.

Не съм и вятър, кротко листи смел
А буря съм и ураган-задухал...

Не съм жена над гоблен избелял
Ах, мълниите гледам във очите.
----
Порой съм, но съграждам. Не руша.
Пожар съм, но от изгреви засветил...
Летя, когато искам да летя...
Отдъхвайки – оглеждам се в небето...
-----
Не съм жена за хленчещи мъже.
Подрънкващи с чинийки от кафета...
Не е за мен удавник съживен,
отблъскващ се безцелно в бреговете...
-----
Навярно тук, такъв не е роден?
Навярно, ще го срещна нейде Горе.
Не съм жена мечтателка за плен.
А, съм жена разтапяща простори.