Есенна композиция

Вълшебна есен – радост за очите.
И за душата тихо тържество.
Магия са, магия са боите,
с които ръсиш клонки и била.

До нежно жълто – пламъци червени,
изписани с най-яркия пастел.
Надничащи сред тях елхи зелени,
завършек са на пищен акварел.

=======


Защо изпитвам давеща тъга,
когато гледам тази цветна радост?
Нима не се живее за мига?
Мига разпукнал сладката си зрялост...

=======

Отронен лист – частица от живот.
Отнесена от вятърът надежда.
Изсъхнали под стъпките хрущят.
А бяха. Бяха във зелено-нежно...


=======

Прекрасна есен, радост за очите.
И за душата тихо тържество.
Божествен миг от дълбините бликнал...
Aз благославям твойто рождество!