Иглика

In memory…

Очакваше ни във количка...
“Пристигнахте” – прошепна тихо.
Отвърнах й, че я обичам.
Очите й се просълзиха.

Оставихме я да говори.
Жадуваше мига отдавна.
Разказваше ни за тополите...
За гълъбите на площада...

Езикът беше непокътнат.
Акцент почти не се долавяше.
Навън започна да се стъмва.
Раздяла? Нещо все ме давеше.

Прегърнах я. И още помня...
Стопена тя трептеше цялата.
А беше чакала тъй дълго...
Да ни разкаже... за България.