В дъха ти...

Разлей ме в топлината си. Разлей ме в своя шепот.
Разлей ме в обичта си на мъж прелял от гняв...
Разливай ме безмилостно. Очаквам го със трепет.
Възкръсване след Тира е този късен зов.

Разказвай ми премеждия. Аз искам да те слушам.
Не ми спестявай нищо. Обичам те такъв...
Когато си проклинал и благославял сушата.
Когато си осъмвал забравил за света...

И нека да потеглим с пристанищния крясък.
Не ме оставяй вече самотна на брега.
Ще бъда твойто слънце. И на вълните блясъка.
Наясно съм - часовникът ще бъде без стрелки...

Очаквам тези мигове. Усещам те изцяло.
От ангели и демони – така върви света.
По хребета да тръгнем. Там слънцето е бяло...
Разлей ме без остатък. И превърни в сълза...