Пристан

Мое тихо пристанище,
уморено от бурите...
Със привързани лодки –мечти...
След нощта все ме чакаш...
Ти не спиш до разсъмване,
Пристан мой, в млечно-бели зори...
Мое вярно пристанище,
избеляло от слънцето...
И пропито от сол и сълзи...
Отегчено от писъка на кресливите гларуси -
някой ден ще стоя до зори...
Ще разпръскаме спомени –
бели птици над лодките...
Ще потеглят в морето на път.
Мое тихо пристанище...
Не, недей да тъгуваш!…Ще остана тук, моя любов...