ОБРАЗИ ВЪВ ВОДАТА


Привежда се над нея ракитака.
И детството ми в нея се оглежда…
От старост е превила гръб върбата.
И детството – навътре образ свежда…

А тя е същата – забързана и млада.
И клоните ракитови повлича…
Все се заканва, че ще ги удави…
Бъбрива си е малката рекичка!

И колко ли лета ще са потребни,
докато скъса връзката с върбата?
Все някой ден ще е последен…
Без образи, ще съмне над водата…