Не казвай сбогом
Не казвай сбогом. Никога не казвай.
Отиваш ли си – просто си тръгни.
На птиците крилете не подрязвай.
След себе си мостове не гори.
Вратата не зазиждай след потегляне.
Защото път е. Знае ли човек?...
Прекрачваме я, като за последно...
Възможно е пред нея пак да спрем.
Не казвай сбогом. Същността е мъртва.
Красиво ляга в песен. Не в живот.
Опитай през гнева да я преглътнеш.
Отрониш ли я – дава мъртъв плод.
Не казвай сбогом. Никога не казвай.
Отиваш ли си – просто си тръгни.
На птиците крилете не подрязвай.
След себе си мостове не гори.
Вратата не зазиждай след потегляне.
Защото път е. Знае ли човек?...
Прекрачваме я, като за последно...
Възможно е пред нея пак да спрем.
Не казвай сбогом. Същността е мъртва.
Красиво ляга в песен. Не в живот.
Опитай през гнева да я преглътнеш.
Отрониш ли я – дава мъртъв плод.
0 Comments:
Post a Comment
<< Home