Съм...


Не съм река за тихи брегове...
Порой съм аз,порой нанейде смитащ...
Не съм снежец, поръсил кротко праг.
Лавина съм потеглила сърдито...
Не съм и птиче сгушено във злак.
Орляк във мене неспокойно пърха...
Не съм искра просветнала във мрак.
А огън лумнал сред вода и суша...
Не съм и вятър, кротко листи смел.
А буря съм и ураган- задухал...
Не съм жена над гоблен избелял.
А, мълниите гледам във очите.
----
Порой съм, но съграждам. Не руша.
Пожар съм, но от изгреви засветил.
Летя, когато искам да летя.
Отдъхвайки – оглеждам се в небето...
-----
Не съм жена за хленчещи мъже.
Подрънкващи с чинийки от кафета.
Не е за мен удавник съживен,
отблъскващ се безцелно в бреговете.
-----
Навярно тук, такъв не е роден.
Навярно, ще го срещна нейде Горе...
Не съм жена мечтаеща за плен.
А съм жена - разтваряща простори...