В Атина...


Когато слънцето от зрялост заслепява,
и залезът се къпе в свойта кръв.
Бузука нейде тъничко запява.
На дюнер и бензин приижда лъх.

Акрополът, когато те приканва
да слееш своя миг със вечността...
Безмълвието в своя свят те грабва,
където няма място за смъртта.

Когато омагьосан от морето
приседнеш и навътре впиеш взор.
И в полумрака кораби засветят,
очакващи сигнал за коридор.

Когато след обход за сувенири,
усетиш, че си вече без крака.
На чашка узо пред бистрото спираш
и кажеш си - Прекрасен е света.

Добре дошъл във Атина тогава -
намигва ти небесният разкош.
И сякаш чуваш древната Елада...
Пред теб разтваря тайни топла нощ.

23.07.07