МЕЛНИК


Една есенна роза, събрала аромата на лятото...
В един български град, съхранил вечността на
годините…
Едно шупнало вино, преляло кръвта на
лозницата...
Сред една тишина утаила живота, смъртта и извечното...
Под едно небе яркосиньо – светъл покрив над болка пулсираща…
И едно топло слънце, самарянски надежда преливащо –
себежертвено – в празник и делник,
в белокаменно-приказен Мелник…