НЕ СИ ОТИВАЙ ДНЕС
Не си отивай. Свикнах със омразата,
тъй както се привиква със кафе.
Привикнах вече с погледа ти празен.
Не си отивай. Стой и днес поне.
Недей да тръгваш още.Чакай малко.
Привикнах вече с полъха на мраз…
Във твоите очи изглежда жалко,
но днес, поне спести ми този час!…
Недей потегля. Още се полутай…
За влака забрави. Дойде нощта.
Без твоята ненавист ще съм мъртва…
Без обичта ти – крехките цветя…
Не си отивай още. Ако можеш.
Така привикнах с твоя силует!
Нещата между нас остават сложни…
И въпреки това- - не тръгвай днес!
Не си отивай. Свикнах със омразата,
тъй както се привиква със кафе.
Привикнах вече с погледа ти празен.
Не си отивай. Стой и днес поне.
Недей да тръгваш още.Чакай малко.
Привикнах вече с полъха на мраз…
Във твоите очи изглежда жалко,
но днес, поне спести ми този час!…
Недей потегля. Още се полутай…
За влака забрави. Дойде нощта.
Без твоята ненавист ще съм мъртва…
Без обичта ти – крехките цветя…
Не си отивай още. Ако можеш.
Така привикнах с твоя силует!
Нещата между нас остават сложни…
И въпреки това- - не тръгвай днес!
0 Comments:
Post a Comment
<< Home