ПОКЛАНЯМ СЕ…



Прекланям се пред страдната душа!
Във мъката душата се пречиствa.
Във изворчето камъни лежат,
но не тежат, а само го избистрят…

Не ме привличат ситите души.
Над тях остава празен небосклона.
Преситена - душата не лети.
Не са крилете дадени за слона.

Покланям се пред бедния човек,
тъй както се покланям пред икона...
Където има мъка – там е Бог!
Където Бог е – там не трябва друго.