ОБУЩАРЯТ


А помните ли го: с изцапана престилка…
С ръце треперещи от тихото пиянство снощи…
В дюкянчето с олющена мазилка,
с тръпчива миризма на гьон и кожи…

По рафтовете: моля потърсете
къде са вашите любими боти…
Ах, как прекрасно са изпипали ръцете!
Вълшебните ръце на чичо Злати.

Подметките са точно като нови!
“За още два сезона!” – той подмята.
Оставяш левчето до чашката с пирони.
Щастливо се усмихваш на вратата.

Сбогуваш се и чуваш как почуква –
в подметките, умело, клечици забива.
На старите обувки, слага кръпки…
А вечер ще разтушва пак с червено вино.

Уж, станали сме вече по-богати.
Днес кърпени обувки кой поглежда?
Но винаги ще помним, онзи, чичо Злати,
защото кърпеше…и нашата надежда.