НОТИЧКИ В ДЛАНТА МИ

Не знам дали изобщо ще се случи?
Да прекосим на съмване града,
в дланта ти свила мъничко юмруче,
препълнено с най-нежните слова.

Разтворя ли го те ще се разсипят
на нотички във мъжката ти длан.
А гълъби внезапно ще политнат.
Ще проехти камбаната на храм.

Не знам кога? Но искам да се случи.
Безсънни да се губим в твоя град.
Очите ни щастливо ще се търсят,
фонтаните, когато пръскат смях.