КАТАПУЛТНО КЪМ НИЩОТО

Освен, че го задръстваме с боклук,
товарим го и с тежките си мисли.
Не го щадим, не го щадим света.
А той ни е домът. И е единствен.
Във някой миг съвсем ще натежи.
Във някой ден съвсем ще го изпълним.
Тогава няма кой да ни спаси –
сами ще се изхвърлим катапултно.
Към нищото.
За миг или за два.
И не поединично, а компактно.
Напреднали сме в толкова звена.
В едно обаче всички сме еднакви.
Омразата отглеждаме.
И да –
от тук потеглят всички производни.
Щом нея сеем с тази вещина,
да жънем бури, кой ни е виновен?