Покой

Такъв покой смирено се процежда,
че чуваш как листенцата се движат.
Пред портичките старците се вглеждат
в живота си и горестно въздишат.

Ухания набъбват и се стичат –
на цъфнало мушкато и гергини.
Щурчетата потайничко си сричат
предания за змейове и зими.

Пискливо менче звънко се обажда,
за да измери колко е дълбоко
и колко тишини са се разстлали
над къщите – надлъж и нашироко.

В такъв покой луната идва нова -
с изящен лик на истинска кокетка.
А сънищата вече са готови
да слязат тихо с билкова оплетка.