Дона и Лиз

Някой път и ненавист прехвърча –
гледай колко е семпла в анфас.
За какво тази гордост е всъщност?
Виж я как е навирила нос.

Общо-взето, сред тях си е friendly -
как си мила? Как беше? Нима?
Пак ли бяха у вас на вечеря?
Невъзможно, след всичко това!

А бюрата им редом до редом.
Всяка има и ваза с букет.
Сутрин двете пристигат във седем.
И си казват довиждане в пет.

Отминават сезоните-птици.
После стават години - на низ.
И какво, че прехвърчат искрици?
Все са двечките - Дона и Лиз.