На ъгъла, в шест...

на Б.

Нима е късно да е отначало?

Сега сме по-реални отпреди.

И себе си до дъно сме познали,

и пулса знаем как да укротим...

Сега е най-красиво. И го знаем.

Ще позвъниш. И аз ще бъда в шест,

на ъгъла, след който е безкрая...

А после ще измислим накъде.

Ще ни опива близостта и мрака.

Ще шепнем най-баналните неща –

какво си ти за мен. И как ме чакаш.

Нощта ще я пребродим все пеша.

Ще се обадиш: чакам на Аксаков.

Или пък... все едно къде.

За да потъна в лоното на рая

със моето божествено момче...