Потъвам в светостта ти

Море в сребро. И вик над съмнал бряг -
все символи на първата ни среща...
Сега сме
аз - жената, ти - мъжът -
небесни, земни, мъдри и горещи.
Отново нарисувай теб и мен.
Морето да оставим да се плиска.
Рисувай с дъх.
Без дъх.
Или със стон.
Красиво е под пръстите ти всичко.
Полягам кротко в твойта тишина.
Брегът да го оставим да тъгува.
Пред нас е път. И вярваме в това.
Потъвам сред полета с лавандула.