Взаимно

Копитата им чаткат и свистят -
препуснали мустанги са годините.
Искри хвърчат и облаци от прах -
животът ми лудешки галопира.
Задъхан и забързан е до смърт.
Прелита и над пропасти, и урви.
За кратко си поема глътка дъх,
под устрема му и твърдта се сурва.
А раните зарастват и във бяг...
Ведно със болки-белези тъмнеят
Във стъпките се стичат струйки кръв.
Следите от галопа аленеят...

Животе мой, лети до край със вик.
Сред облаци възторг разсипвай грива.
Такъв те искам - устремен и див.
Такъв ме имаш - любеща и жива.