Първа разбуда...
Предали са се гордите треви. Изтекъл е животът от стъблата. Тук-там копитца от сърни, са шарили уплашено земята. Дърветата сивеят от тъга. По някой сух перчем във тях се гуши, от ланшна радост - сбръчкани листа. Хем тихо е, хем можеш да се вслушаш. Да доловиш от дълбините стон. Кълни, приижда светлата разбуда. Повгледай се, сред гнилите листа - В зелена крехкост, пак животът тръгва. |
|
0 Comments:
Post a Comment
<< Home