Пролетни звуци

Как цяла зима станът не запря?
Изреждаше под момините длани -
градинката, ливадите с цветя...
Рисуваше, рисуваше Гергана.
А мокрото отвън закафеня,
но в нея нещо светло избуява.
В гърдите й, във влажната земя
невидимо звънче - гласец протяга.
Поглежда с милост празните гнезда,
на пилетата дребни и на щърка.
Градинката я моли за душа -
под нейната ръчица да разцъфне.
Небето мътно, рони ситен прах.
По клоните оголени нанизва
прозрачни огърлици светлина...

В далекото изтънко гайда писва...