Над каньона...

И нека да е грях, любими. Нека.

Когато е любов – не се брои.

Залутана из дебри без пътеки,

се връщам там, където те открих.

Където срещнах изгрева с лика ти.

А пулсът ми повторно го изписа.

Спомни си за каньона...

Там ще чакам.

И нека да потънем в грях, мой нежен рицар...