Класика в охра

Със класика учуди ни нощта -
гоблен във топли багри. И завършен.
И как уцели точно, как успя,
до бода бод, на тъмно да промушва?

Подбирала боите си по нюх.
Бродирала на сляпо, но изящно.
Събуждаме се - всеки лист е жълт.
Дърветата светлеят - до искрящо.

Естествено, че има празноти
Не е видяла всичко да обшие.
Класическо е тъкмо затова.
На тъмно да твориш е тъй красиво!